Британският партньор EEC е провел разговори с обучители на парамедици от Великобритания, които за показали, че често настъпват промени в работата и ролята на парамедиците. Тези промени могат да се отразяват върху организацията на спешната медицинска помощ и дори върху нейното финансиране. Например, ролята на парамедицината се е променила от транспортна („шофьори на линейки“) до една съвременна напълно автономна клинична система. По този начин британските парамедици са станали “първите реагиращи на инцидента“, които в лекарско отсъствие, взимат клинични решения и самостоятелно провеждат медицински процедури.


С развитието на ролята на парамедицината обучението на парамедици се е променило от професионално обучение на шофьори на линейки до професионална и образователна структура, която съчетава теорията с практиката. В единствения център за обучение на парамедици в Уелс, който се намира в Университета в Суо̀нзи, например, дипломата за висше образование в областта на парамедицината и бакалавърската степен за специализирани парамедици са провеждат под формата на 2-годишно редовно обучение. Учебната програма на дипломата за висше образование в областта на парамедицината включва дисциплини като:
• физика
• биология, зоология, физиология, биохимия
• обществено здраве
• поведенчески науки
• политики свързани със здравеопазването
• етика и право
• комуникационни и междуличностни умения
• оценка на пациента
• оказване на лечение
• самоуправление и управление на другите (рефлективна практика)
• изследвания

Като партньор по Medilingua EEC счита, че това касае изпълнението на проекта във Великобритания. Образователните и обучителните аспекти на проекта (особено чрез употребата на мобилни устройства) има вероятност да не бъдат приети от съвременната британска парамедицина. Въпреки че по време на срещите с центровете за обучение на парамедици бе споменато и за значението на ПОО, във Великобритания образованието е по-скоро насочено към практическа симулация и обучение. Местните обучители на парамедици използват сложно оборудване (като Simbulance, което се използва от SCAS) за разлика от обучението по т.нар. „меки умения“ чрез използването на мобилни технологии, които могат да бъдат достъпни дори по време на работа.
Следователно, що се отнася до Medilingua, възможна препоръка би било подкастинг методологията да се използва и по време на образованието на парамедиците и по-късно в практикуването на професията. За целта, обаче, подкастинг сценариите, които се разработват по проекта ще трябва да бъдат пригодени по-скоро към нуждите на студентите отколкото към тези на практикуващите парамедици. Например, техниките и практиките ще трябва да са подходящи за обучаващи се, а не за опитни служители. Същото се отнася и за други аспекти на посочената по-горе учебна програма.

Разпределение на персонала
С променящия се характер на професията често възникват въпроси относно ролята на парамедиците като „първи реагиращи“ в съвременната система на СМП. Имайки предвид, че парамедиците са специалисти способни да взимат клинични решение, много често тяхното присъствие на мястото на инцидента всъщност не е нужно. Днес много от обажданията към спешните центрове са рутинни и изискват просто успокоение или превозване до болница, където може да бъде приложено по-подходящо лечение.
При пристигането си на адреса, на който е извикан, ролята на парамедика е да направи оценка на ситуацията (чрез общуване- целта на проект Medilingua) и да предприеме необходимите действия. Това отнема време и парамедикът може да свърши по-ползотворна работа някъде другаде. Що се отнася до проекта, неговото приложение скоро може да стане по-полезно за служителите в контактните центрове, които правят преценка на ситуацията и изпращат линейката (подобно на ситуацията в Португалия) или за по-ниско квалифицирани медицински служители, които вземат необходимите мерки след това. При подобни бъдещи промени в предоставянето на СМП, използването на Medilingua и неговите обучителни материали ще трябва да са приспособени в по-пълна степен към знанията и опита на потенциалните потребители.

Нагласи и усещания
Като резултат от променящия се характер на работата и ролята на парамедиците във Великобритания изниква въпросът и за това как се променят/ са се променили нагласите и усещанията на политиците и обществото относно парамедиците. Всъщност, нагласите и усещанията спрямо парамедиците са изостанали спрямо актуалните практически условия. Въпреки че това може да се определи като проблем на поколенията, парамедиците чувстват, че според нагласите на обществото и политиците на тях все още им се присъжда ролята на шофьори на линейки, а не на самостоятелни клинични специалисти, които са способни да взимат решения. Разпределението на ресурсите обаче често върви ръка за ръка с усещанията и нагласите.